Отбелязваме 15 години от членството си в НАТО
На 29 март 2004 г. България става пълновръстен член на НАТО. Присъединяването на България към Алианса минава през продължителен интеграционен развой, почнал през 90-те години на предишния век. През 1990 година България приема отправената към нея покана за определяне на дипломатически връзки с НАТО, напомня БГНЕС.
На 14 февруари 1994 г. страната ни подписва Рамковия документ и се причислява към програмата на НАТО „ Партньорство за мир ”. През март 1997 година държавното управление приема Национална стратегия за подготовка и присъединение на България към Северноатлантическия съюз и разпореждане на Министерския съвет, с което се основава държавен механизъм за съгласуваност на напъните за подготовка и присъединение към НАТО - Междуведомствен комитет за консолидиране в НАТО.
През май 2000 г. страната ни се включва в основаването на Вилнюската група като развой на политическа взаимност и съдействие сред страните-кандидатки за участие в НАТО. България получава покана за участие в НАТО на 22 ноември 2002 година на срещата на върха в Прага.
На 18 март 2004 г. Народното заседание ратифицира Северноатлантическия контракт, а на 29 март 2004 година, дружно с още шест страни (Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения), става пълновръстен член на Алианса. Няколко дни по-късно – на 2 април 2004 година е формалната гала в Главната квартира на НАТО в Брюксел по отбелязване на присъединението на новоприетите седем страни към Северноатлантическия контракт. Националните флагове на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения бяха издигнати по азбучен ред. С това завърши най-голямото разширение на НАТО.
Присъединяването на България към НАТО беше един от основните цели на външната политика на страната ни през 90-те години на XX век. Активното присъединяване в програмата „ Партньорство за мир “ способства доста за готовността на българските въоръжени сили и структури за участието в Алианса. Тази стратегическа цел беше реализирана на 29 март 2004 година
15-та годишнина от участието ни в Съюза е и мотив за равносметка на извървения път, само че и за това какво е положението на войска ни.
Докладът за положението на защитата и Въоръжените сили за 2017 година споделя, че българските въоръжени сили са в положение със усложнения и нараснал риск да извършват дилемите си по задачите, произлизащи от конституционните отговорности по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната целокупност на страната в границите на груповата защита на НАТО и Общата политика за сигурност и защита на Европейски Съюз.
Отделни задания по задача „ Отбрана “ и задача „ Подкрепа на интернационалния мир и сигурност “ се извършват с ограничавания. В документа се показва, че това се дължи на незадоволителния бюджет, отпускан за защита като % от Брутният вътрешен продукт, възходящата неокомплектованост с персонален състав и неприятното положение на остарялото въоръжение и бойна техника. Докладът казва, че макар напъните за набиране на нов и задържане на квалифициран персонален състав, казусът с неокомплектоваността с военнослужещи в Министерството на защитата, структурите на директно послушание на министъра на защитата и Българската войска (20%) продължи да се задълбочава. В края на 2018 г. на 28 декември - военното министерство заяви, че през 2018 година за първи път броят на постъпващите на военна работа е по-голям от броя на напускащите.
С оглед на осъществяването на нашия ангажимент към решението от Срещата на върха в Уелс за увеличение на разноските за защита до 2% от Брутният вътрешен продукт, Министерският съвет на България утвърди Национален проект за повишение на разноските за защита на 2% от Брутният вътрешен продукт до 2024 г.
Що се отнася до модернизацията, страната ни има одобрени от депутатите три плана. Проект за капиталов разход за „ Придобиване на съществена бойна техника за създаване на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада “. Другите два са обновени планове за капиталови разноски „ Придобиване на многофункционален модулен патрулен транспортен съд за Военноморски сили “ и за „ Придобиване на нов вид военен аероплан “. На този стадий се водят договаряния с държавното управление на Съединените щати за придобиване на нов вид военен аероплан F-16. Очаква се те да приключат това лято.
На 14 февруари 1994 г. страната ни подписва Рамковия документ и се причислява към програмата на НАТО „ Партньорство за мир ”. През март 1997 година държавното управление приема Национална стратегия за подготовка и присъединение на България към Северноатлантическия съюз и разпореждане на Министерския съвет, с което се основава държавен механизъм за съгласуваност на напъните за подготовка и присъединение към НАТО - Междуведомствен комитет за консолидиране в НАТО.
През май 2000 г. страната ни се включва в основаването на Вилнюската група като развой на политическа взаимност и съдействие сред страните-кандидатки за участие в НАТО. България получава покана за участие в НАТО на 22 ноември 2002 година на срещата на върха в Прага.
На 18 март 2004 г. Народното заседание ратифицира Северноатлантическия контракт, а на 29 март 2004 година, дружно с още шест страни (Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения), става пълновръстен член на Алианса. Няколко дни по-късно – на 2 април 2004 година е формалната гала в Главната квартира на НАТО в Брюксел по отбелязване на присъединението на новоприетите седем страни към Северноатлантическия контракт. Националните флагове на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения бяха издигнати по азбучен ред. С това завърши най-голямото разширение на НАТО.
Присъединяването на България към НАТО беше един от основните цели на външната политика на страната ни през 90-те години на XX век. Активното присъединяване в програмата „ Партньорство за мир “ способства доста за готовността на българските въоръжени сили и структури за участието в Алианса. Тази стратегическа цел беше реализирана на 29 март 2004 година
15-та годишнина от участието ни в Съюза е и мотив за равносметка на извървения път, само че и за това какво е положението на войска ни.
Докладът за положението на защитата и Въоръжените сили за 2017 година споделя, че българските въоръжени сили са в положение със усложнения и нараснал риск да извършват дилемите си по задачите, произлизащи от конституционните отговорности по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната целокупност на страната в границите на груповата защита на НАТО и Общата политика за сигурност и защита на Европейски Съюз.
Отделни задания по задача „ Отбрана “ и задача „ Подкрепа на интернационалния мир и сигурност “ се извършват с ограничавания. В документа се показва, че това се дължи на незадоволителния бюджет, отпускан за защита като % от Брутният вътрешен продукт, възходящата неокомплектованост с персонален състав и неприятното положение на остарялото въоръжение и бойна техника. Докладът казва, че макар напъните за набиране на нов и задържане на квалифициран персонален състав, казусът с неокомплектоваността с военнослужещи в Министерството на защитата, структурите на директно послушание на министъра на защитата и Българската войска (20%) продължи да се задълбочава. В края на 2018 г. на 28 декември - военното министерство заяви, че през 2018 година за първи път броят на постъпващите на военна работа е по-голям от броя на напускащите.
С оглед на осъществяването на нашия ангажимент към решението от Срещата на върха в Уелс за увеличение на разноските за защита до 2% от Брутният вътрешен продукт, Министерският съвет на България утвърди Национален проект за повишение на разноските за защита на 2% от Брутният вътрешен продукт до 2024 г.
Що се отнася до модернизацията, страната ни има одобрени от депутатите три плана. Проект за капиталов разход за „ Придобиване на съществена бойна техника за създаване на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада “. Другите два са обновени планове за капиталови разноски „ Придобиване на многофункционален модулен патрулен транспортен съд за Военноморски сили “ и за „ Придобиване на нов вид военен аероплан “. На този стадий се водят договаряния с държавното управление на Съединените щати за придобиване на нов вид военен аероплан F-16. Очаква се те да приключат това лято.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ